излъчил е

Речник на българския език

1. излъчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излъчил е е производна форма на излъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излъчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излъчил е е производна форма на излъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).