беше излъчил

Речник на българския език

1. беше излъчил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше излъчил е производна форма на излъча (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше излъчил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше излъчил е производна форма на излъча (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).