излъчило си

Речник на българския език

1. излъчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

излъчило си е производна форма на излъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. излъчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

излъчило си е производна форма на излъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).