излъчела

Речник на българския език

1. излъчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излъчела е производна форма на излъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. излъчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

излъчела е производна форма на излъча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).