излъчило
1.
излъчило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
излъчило
е производна форма
на излъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
излъчило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
излъчило
е производна форма
на излъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).