излъчел

Речник на българския език

1. излъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излъчел е производна форма на излъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

излъчел е производна форма на излъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).