иззвънтя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-звън-тя	из-звън-тим
2 лице	из-звън-тиш	из-звън-ти-те
3 лице	из-звън-ти	из-звън-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-звън-тях	из-звън-тях-ме
2 лице	из-звън-тя	из-звън-тях-те
3 лице	из-звън-тя	из-звън-тя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-звън-тях	из-звън-тях-ме
2 лице	из-звън-те-ше	из-звън-тях-те
3 лице	из-звън-те-ше	из-звън-тя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	иззвънтял съм	иззвънтяла съм	иззвънтяло съм	иззвънтели сме
2 лице	иззвънтял си	иззвънтяла си	иззвънтяло си	иззвънтели сте
3 лице	иззвънтял е	иззвънтяла е	иззвънтяло е	иззвънтели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях иззвънтял	бях иззвънтяла	бях иззвънтяло	бяхме иззвънтели
2 лице	беше иззвънтял	беше иззвънтяла	беше иззвънтяло	бяхте иззвънтели
3 лице	беше иззвънтял	беше иззвънтяла	беше иззвънтяло	бяха иззвънтели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще иззвънтя	ще иззвънтим
2 лице	ще иззвънтиш	ще иззвънтите
3 лице	ще иззвънти	ще иззвънтят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм иззвънтял	ще съм иззвънтяла	ще съм иззвънтяло	ще сме иззвънтели
2 лице	ще си иззвънтял	ще си иззвънтяла	ще си иззвънтяло	ще сте иззвънтели
3 лице	ще е иззвънтял	ще е иззвънтяла	ще е иззвънтяло	ще са иззвънтели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да иззвънтя	щяхме да иззвънтим
2 лице	щеше да иззвънтиш	щяхте да иззвънтите
3 лице	щеше да иззвънти	щяха да иззвънтят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм иззвънтял	щях да съм иззвънтяла	щях да съм иззвънтяло	щяхме да сме иззвънтели
2 лице	щеше да си иззвънтял	щеше да си иззвънтяла	щеше да си иззвънтяло	щяхте да сте иззвънтели
3 лице	щеше да е иззвънтял	щеше да е иззвънтяла	щеше да е иззвънтяло	щяха да са иззвънтели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	иззвънтял съм	иззвънтяла съм	иззвънтяло съм	иззвънтели сме
2 лице	иззвънтял си	иззвънтяла си	иззвънтяло си	иззвънтели сте
3 лице	из-звън-тял иззвънтял е	из-звън-тя-ла иззвънтяла е	из-звън-тя-ло иззвънтяло е	из-звън-те-ли иззвънтели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	иззвънтял съм	иззвънтяла съм	иззвънтяло съм	иззвънтели сме
2 лице	иззвънтял си	иззвънтяла си	иззвънтяло си	иззвънтели сте
3 лице	из-звън-тял иззвънтял е	из-звън-тя-ла иззвънтяла е	из-звън-тя-ло иззвънтяло е	из-звън-те-ли иззвънтели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм иззвънтял	била съм иззвънтяла	било съм иззвънтяло	били сме иззвънтели
2 лице	бил си иззвънтял	била си иззвънтяла	било си иззвънтяло	били сте иззвънтели
3 лице	бил иззвънтял бил е иззвънтял	била иззвънтяла била е иззвънтяла	било иззвънтяло било е иззвънтяло	били иззвънтели били са иззвънтели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да иззвънтя	щяла съм да иззвънтя	щяло съм да иззвънтя	щели сме да иззвънтим
2 лице	щял си да иззвънтиш	щяла си да иззвънтиш	щяло си да иззвънтиш	щели сте да иззвънтите
3 лице	щял да иззвънти щял е да иззвънти	щяла да иззвънти щяла е да иззвънти	щяло да иззвънти щяло е да иззвънти	щели да иззвънтят щели са да иззвънтят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм иззвънтял	щяла съм да съм иззвънтяла	щяло съм да съм иззвънтяло	щели сме да сме иззвънтели
2 лице	щял си да си иззвънтял	щяла си да си иззвънтяла	щяло си да си иззвънтяло	щели сте да сте иззвънтели
3 лице	щял да е иззвънтял щял е да е иззвънтял	щяла да е иззвънтяла щяла е да е иззвънтяла	щяло да е иззвънтяло щяло е да е иззвънтяло	щели да са иззвънтели щели са да са иззвънтели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих иззвънтял	бих иззвънтяла	бих иззвънтяло	бихме иззвънтели
2 лице	би иззвънтял	би иззвънтяла	би иззвънтяло	бихте иззвънтели
3 лице	би иззвънтял	би иззвънтяла	би иззвънтяло	биха иззвънтели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-звън-ти	из-звън-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-звън-тял
		непълен член	из-звън-те-лия
		пълен член	из-звън-те-ли-ят
	женски род		из-звън-тя-ла
		членувано	из-звън-тя-ла-та
	среден род		из-звън-тя-ло
		членувано	из-звън-тя-ло-то
множествено число			из-звън-те-ли
		членувано	из-звън-те-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-звън-тял
	женски род	из-звън-тя-ла
	среден род	из-звън-тя-ло
множествено число		из-звън-те-ли