иззвънтяло е

Речник на българския език

1. иззвънтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтяло е е производна форма на иззвънтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. иззвънтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтяло е е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. иззвънтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтяло е е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).