бил иззвънтял

Речник на българския език

1. бил иззвънтял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил иззвънтял е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).