иззвънтявам

Речник на българския език

иззвънтя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

иззвънтя̀ваш, несв. и иззвънтя̀, св. Издавам звънтене един път или няколко пъти по един път.

Грешни изписвания (7)

  • еззвантявам
  • еззвантявъм
  • еззвънтявам
  • еззвънтявъм
  • иззвантявам
  • иззвантявъм
  • иззвънтявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-звън-тя-вам из-звън-тя-ва-ме
2 лице из-звън-тя-ваш из-звън-тя-ва-те
3 лице из-звън-тя-ва из-звън-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-звън-тя-вах из-звън-тя-вах-ме
2 лице из-звън-тя-ва из-звън-тя-вах-те
3 лице из-звън-тя-ва из-звън-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-звън-тя-вах из-звън-тя-вах-ме
2 лице из-звън-тя-ва-ше из-звън-тя-вах-те
3 лице из-звън-тя-ва-ше из-звън-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънтявал съм иззвънтявала съм иззвънтявало съм иззвънтявали сме
2 лице иззвънтявал си иззвънтявала си иззвънтявало си иззвънтявали сте
3 лице иззвънтявал е иззвънтявала е иззвънтявало е иззвънтявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях иззвънтявал бях иззвънтявала бях иззвънтявало бяхме иззвънтявали
2 лице беше иззвънтявал беше иззвънтявала беше иззвънтявало бяхте иззвънтявали
3 лице беше иззвънтявал беше иззвънтявала беше иззвънтявало бяха иззвънтявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще иззвънтявам ще иззвънтяваме
2 лице ще иззвънтяваш ще иззвънтявате
3 лице ще иззвънтява ще иззвънтяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм иззвънтявал ще съм иззвънтявала ще съм иззвънтявало ще сме иззвънтявали
2 лице ще си иззвънтявал ще си иззвънтявала ще си иззвънтявало ще сте иззвънтявали
3 лице ще е иззвънтявал ще е иззвънтявала ще е иззвънтявало ще са иззвънтявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да иззвънтявам щяхме да иззвънтяваме
2 лице щеше да иззвънтяваш щяхте да иззвънтявате
3 лице щеше да иззвънтява щяха да иззвънтяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм иззвънтявал щях да съм иззвънтявала щях да съм иззвънтявало щяхме да сме иззвънтявали
2 лице щеше да си иззвънтявал щеше да си иззвънтявала щеше да си иззвънтявало щяхте да сте иззвънтявали
3 лице щеше да е иззвънтявал щеше да е иззвънтявала щеше да е иззвънтявало щяха да са иззвънтявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънтявал съм иззвънтявала съм иззвънтявало съм иззвънтявали сме
2 лице иззвънтявал си иззвънтявала си иззвънтявало си иззвънтявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънтявал съм иззвънтявала съм иззвънтявало съм иззвънтявали сме
2 лице иззвънтявал си иззвънтявала си иззвънтявало си иззвънтявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм иззвънтявал била съм иззвънтявала било съм иззвънтявало били сме иззвънтявали
2 лице бил си иззвънтявал била си иззвънтявала било си иззвънтявало били сте иззвънтявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да иззвънтявам щяла съм да иззвънтявам щяло съм да иззвънтявам щели сме да иззвънтяваме
2 лице щял си да иззвънтяваш щяла си да иззвънтяваш щяло си да иззвънтяваш щели сте да иззвънтявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм иззвънтявал щяла съм да съм иззвънтявала щяло съм да съм иззвънтявало щели сме да сме иззвънтявали
2 лице щял си да си иззвънтявал щяла си да си иззвънтявала щяло си да си иззвънтявало щели сте да сте иззвънтявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих иззвънтявал бих иззвънтявала бих иззвънтявало бихме иззвънтявали
2 лице би иззвънтявал би иззвънтявала би иззвънтявало бихте иззвънтявали
3 лице би иззвънтявал би иззвънтявала би иззвънтявало биха иззвънтявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-звън-тя-вай из-звън-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-звън-тя-вал
непълен член из-звън-тя-ва-лия
пълен член из-звън-тя-ва-ли-ят
женски род из-звън-тя-ва-ла
членувано из-звън-тя-ва-ла-та
среден род из-звън-тя-ва-ло
членувано из-звън-тя-ва-ло-то
множествено число из-звън-тя-ва-ли
членувано из-звън-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-звън-тя-вал
женски род из-звън-тя-ва-ла
среден род из-звън-тя-ва-ло
множествено число из-звън-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-звън-тя-ващ
непълен член из-звън-тя-ва-щия
пълен член из-звън-тя-ва-щи-ят
женски род из-звън-тя-ва-ща
членувано из-звън-тя-ва-ща-та
среден род из-звън-тя-ва-що
членувано из-звън-тя-ва-що-то
множествено число из-звън-тя-ва-щи
членувано из-звън-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-звън-тя-вай-ки