иззвънтявала си

Речник на българския език

1. иззвънтявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

иззвънтявала си е производна форма на иззвънтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. иззвънтявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

иззвънтявала си е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. иззвънтявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

иззвънтявала си е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).