иззвънтявал си

Речник на българския език

1. иззвънтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

иззвънтявал си е производна форма на иззвънтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. иззвънтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

иззвънтявал си е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. иззвънтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

иззвънтявал си е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).