бил е иззвънтявал

Речник на българския език

1. бил е иззвънтявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е иззвънтявал е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).