иззвънтявало си

Речник на българския език

1. иззвънтявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтявало си е производна форма на иззвънтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. иззвънтявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтявало си е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. иззвънтявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтявало си е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).