иззвънтявало съм

Речник на българския език

1. иззвънтявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтявало съм е производна форма на иззвънтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. иззвънтявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтявало съм е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. иззвънтявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтявало съм е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).