иззвънтява

Речник на българския език

1. иззвънтява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

иззвънтява е производна форма на иззвънтявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. иззвънтява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

иззвънтява е производна форма на иззвънтявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. иззвънтява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

иззвънтява е производна форма на иззвънтявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).