иззвънтявах

Речник на българския език

1. иззвънтявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

иззвънтявах е производна форма на иззвънтявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. иззвънтявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

иззвънтявах е производна форма на иззвънтявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).