иззвънтявала

Речник на българския език

1. иззвънтявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

иззвънтявала е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. иззвънтявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

иззвънтявала е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. иззвънтявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

иззвънтявала е производна форма на иззвънтявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. иззвънтявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

иззвънтявала е производна форма на иззвънтявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).