иззвънтял е

Речник на българския език

1. иззвънтял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънтял е е производна форма на иззвънтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. иззвънтял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънтял е е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. иззвънтял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънтял е е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).