иззвънтеше

Речник на българския език

1. иззвънтеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

иззвънтеше е производна форма на иззвънтя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. иззвънтеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

иззвънтеше е производна форма на иззвънтя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).