иззвънтяло съм

Речник на българския език

1. иззвънтяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтяло съм е производна форма на иззвънтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. иззвънтяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтяло съм е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. иззвънтяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтяло съм е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).