1. иззвънтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
иззвънтяло е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. иззвънтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
иззвънтяло е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. иззвънтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.
иззвънтяло е производна форма на иззвънтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. иззвънтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.
иззвънтяло е производна форма на иззвънтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).