иззвънтяла

Речник на българския език

1. иззвънтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

иззвънтяла е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. иззвънтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

иззвънтяла е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. иззвънтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

иззвънтяла е производна форма на иззвънтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. иззвънтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

иззвънтяла е производна форма на иззвънтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).