иззвънтяла е

Речник на българския език

1. иззвънтяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

иззвънтяла е е производна форма на иззвънтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. иззвънтяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

иззвънтяла е е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. иззвънтяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

иззвънтяла е е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).