би иззвънтял

Речник на българския език

1. би иззвънтял — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би иззвънтял е производна форма на иззвънтя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би иззвънтял — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би иззвънтял е производна форма на иззвънтя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).