иззвънтяла си

Речник на българския език

1. иззвънтяла си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

иззвънтяла си е производна форма на иззвънтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. иззвънтяла си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

иззвънтяла си е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. иззвънтяла си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

иззвънтяла си е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).