иззвънтял съм

Речник на българския език

1. иззвънтял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

иззвънтял съм е производна форма на иззвънтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. иззвънтял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

иззвънтял съм е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. иззвънтял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

иззвънтял съм е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).