заблатя

Речник на българския език

заблатя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

заблатѝш, мин. св. заблатѝх, мин. прич. заблатѝл, св.вж. заблатявам.

Грешни изписвания (8)

  • заблатйа
  • заблатйъ
  • заблътйа
  • заблътйъ
  • зъблатйа
  • зъблатйъ
  • зъблътйа
  • зъблътйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице заб-ла-тя заб-ла-тим
2 лице заб-ла-тиш заб-ла-ти-те
3 лице заб-ла-ти заб-ла-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице заб-ла-тих заб-ла-тих-ме
2 лице заб-ла-ти заб-ла-тих-те
3 лице заб-ла-ти заб-ла-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице заб-ла-тях заб-ла-тях-ме
2 лице заб-ла-те-ше заб-ла-тях-те
3 лице заб-ла-те-ше заб-ла-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заблатил съм заблатила съм заблатило съм заблатили сме
2 лице заблатил си заблатила си заблатило си заблатили сте
3 лице заблатил е заблатила е заблатило е заблатили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заблатил бях заблатила бях заблатило бяхме заблатили
2 лице беше заблатил беше заблатила беше заблатило бяхте заблатили
3 лице беше заблатил беше заблатила беше заблатило бяха заблатили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заблатя ще заблатим
2 лице ще заблатиш ще заблатите
3 лице ще заблати ще заблатят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заблатил ще съм заблатила ще съм заблатило ще сме заблатили
2 лице ще си заблатил ще си заблатила ще си заблатило ще сте заблатили
3 лице ще е заблатил ще е заблатила ще е заблатило ще са заблатили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заблатя щяхме да заблатим
2 лице щеше да заблатиш щяхте да заблатите
3 лице щеше да заблати щяха да заблатят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заблатил щях да съм заблатила щях да съм заблатило щяхме да сме заблатили
2 лице щеше да си заблатил щеше да си заблатила щеше да си заблатило щяхте да сте заблатили
3 лице щеше да е заблатил щеше да е заблатила щеше да е заблатило щяха да са заблатили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заблатял съм заблатяла съм заблатяло съм заблатели сме
2 лице заблатял си заблатяла си заблатяло си заблатели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заблатил съм заблатила съм заблатило съм заблатили сме
2 лице заблатил си заблатила си заблатило си заблатили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заблатил била съм заблатила било съм заблатило били сме заблатили
2 лице бил си заблатил била си заблатила било си заблатило били сте заблатили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заблатя щяла съм да заблатя щяло съм да заблатя щели сме да заблатим
2 лице щял си да заблатиш щяла си да заблатиш щяло си да заблатиш щели сте да заблатите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заблатил щяла съм да съм заблатила щяло съм да съм заблатило щели сме да сме заблатили
2 лице щял си да си заблатил щяла си да си заблатила щяло си да си заблатило щели сте да сте заблатили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заблатил бих заблатила бих заблатило бихме заблатили
2 лице би заблатил би заблатила би заблатило бихте заблатили
3 лице би заблатил би заблатила би заблатило биха заблатили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заб-ла-ти заб-ла-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род заб-ла-тен
непълен член заб-ла-те-ния
пълен член заб-ла-те-ни-ят
женски род заб-ла-те-на
членувано заб-ла-те-на-та
среден род заб-ла-те-но
членувано заб-ла-те-но-то
множествено число заб-ла-те-ни
членувано заб-ла-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род заб-ла-тил
непълен член заб-ла-ти-лия
пълен член заб-ла-ти-ли-ят
женски род заб-ла-ти-ла
членувано заб-ла-ти-ла-та
среден род заб-ла-ти-ло
членувано заб-ла-ти-ло-то
множествено число заб-ла-ти-ли
членувано заб-ла-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род заб-ла-тял
женски род заб-ла-тя-ла
среден род заб-ла-тя-ло
множествено число заб-ла-те-ли