щял съм да съм заблатил

Речник на българския език

1. щял съм да съм заблатил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм заблатил е производна форма на заблатя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).