заблатял

Речник на българския език

1. заблатял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заблатял е производна форма на заблатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заблатял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заблатял е производна форма на заблатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).