бил заблатил

Речник на българския език

1. бил заблатил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил заблатил е производна форма на заблатя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).