заблатяло

Речник на българския език

1. заблатяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заблатяло е производна форма на заблатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заблатяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заблатяло е производна форма на заблатя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).