заблатила

Речник на българския език

1. заблатила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заблатила е производна форма на заблатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заблатила — мин. деят. св. прич. ж. р.

заблатила е производна форма на заблатя (мин. деят. св. прич. ж. р.).