заблатил

Речник на българския език

1. заблатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заблатил е производна форма на заблатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заблатил — мин. деят. св. прич. м. р.

заблатил е производна форма на заблатя (мин. деят. св. прич. м. р.).