заблатило

Речник на българския език

1. заблатило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заблатило е производна форма на заблатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заблатило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заблатило е производна форма на заблатя (мин. деят. св. прич. ср. р.).