заблатели

Речник на българския език

1. заблатели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заблатели е производна форма на заблатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заблатели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заблатели е производна форма на заблатя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).