заблатил е

Речник на българския език

1. заблатил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заблатил е е производна форма на заблатя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заблатил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заблатил е е производна форма на заблатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).