щял съм да заблатя

Речник на българския език

1. щял съм да заблатя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да заблатя е производна форма на заблатя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).