заблатявам

Речник на българския език

заблатя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

заблатя̀ваш, несв. и заблатя̀, св.; Какво. Превръщам някакво място в блато.

Грешни изписвания (7)

  • заблатявъм
  • заблътявам
  • заблътявъм
  • зъблатявам
  • зъблатявъм
  • зъблътявам
  • зъблътявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице заб-ла-тя-вам заб-ла-тя-ва-ме
2 лице заб-ла-тя-ваш заб-ла-тя-ва-те
3 лице заб-ла-тя-ва заб-ла-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице заб-ла-тя-вах заб-ла-тя-вах-ме
2 лице заб-ла-тя-ва заб-ла-тя-вах-те
3 лице заб-ла-тя-ва заб-ла-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице заб-ла-тя-вах заб-ла-тя-вах-ме
2 лице заб-ла-тя-ва-ше заб-ла-тя-вах-те
3 лице заб-ла-тя-ва-ше заб-ла-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заблатявал съм заблатявала съм заблатявало съм заблатявали сме
2 лице заблатявал си заблатявала си заблатявало си заблатявали сте
3 лице заблатявал е заблатявала е заблатявало е заблатявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заблатявал бях заблатявала бях заблатявало бяхме заблатявали
2 лице беше заблатявал беше заблатявала беше заблатявало бяхте заблатявали
3 лице беше заблатявал беше заблатявала беше заблатявало бяха заблатявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заблатявам ще заблатяваме
2 лице ще заблатяваш ще заблатявате
3 лице ще заблатява ще заблатяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заблатявал ще съм заблатявала ще съм заблатявало ще сме заблатявали
2 лице ще си заблатявал ще си заблатявала ще си заблатявало ще сте заблатявали
3 лице ще е заблатявал ще е заблатявала ще е заблатявало ще са заблатявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заблатявам щяхме да заблатяваме
2 лице щеше да заблатяваш щяхте да заблатявате
3 лице щеше да заблатява щяха да заблатяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заблатявал щях да съм заблатявала щях да съм заблатявало щяхме да сме заблатявали
2 лице щеше да си заблатявал щеше да си заблатявала щеше да си заблатявало щяхте да сте заблатявали
3 лице щеше да е заблатявал щеше да е заблатявала щеше да е заблатявало щяха да са заблатявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заблатявал съм заблатявала съм заблатявало съм заблатявали сме
2 лице заблатявал си заблатявала си заблатявало си заблатявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заблатявал съм заблатявала съм заблатявало съм заблатявали сме
2 лице заблатявал си заблатявала си заблатявало си заблатявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заблатявал била съм заблатявала било съм заблатявало били сме заблатявали
2 лице бил си заблатявал била си заблатявала било си заблатявало били сте заблатявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заблатявам щяла съм да заблатявам щяло съм да заблатявам щели сме да заблатяваме
2 лице щял си да заблатяваш щяла си да заблатяваш щяло си да заблатяваш щели сте да заблатявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заблатявал щяла съм да съм заблатявала щяло съм да съм заблатявало щели сме да сме заблатявали
2 лице щял си да си заблатявал щяла си да си заблатявала щяло си да си заблатявало щели сте да сте заблатявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заблатявал бих заблатявала бих заблатявало бихме заблатявали
2 лице би заблатявал би заблатявала би заблатявало бихте заблатявали
3 лице би заблатявал би заблатявала би заблатявало биха заблатявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заб-ла-тя-вай заб-ла-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род заб-ла-тя-ван
непълен член заб-ла-тя-ва-ния
пълен член заб-ла-тя-ва-ни-ят
женски род заб-ла-тя-ва-на
членувано заб-ла-тя-ва-на-та
среден род заб-ла-тя-ва-но
членувано заб-ла-тя-ва-но-то
множествено число заб-ла-тя-ва-ни
членувано заб-ла-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род заб-ла-тя-вал
непълен член заб-ла-тя-ва-лия
пълен член заб-ла-тя-ва-ли-ят
женски род заб-ла-тя-ва-ла
членувано заб-ла-тя-ва-ла-та
среден род заб-ла-тя-ва-ло
членувано заб-ла-тя-ва-ло-то
множествено число заб-ла-тя-ва-ли
членувано заб-ла-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род заб-ла-тя-вал
женски род заб-ла-тя-ва-ла
среден род заб-ла-тя-ва-ло
множествено число заб-ла-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род заб-ла-тя-ващ
непълен член заб-ла-тя-ва-щия
пълен член заб-ла-тя-ва-щи-ят
женски род заб-ла-тя-ва-ща
членувано заб-ла-тя-ва-ща-та
среден род заб-ла-тя-ва-що
членувано заб-ла-тя-ва-що-то
множествено число заб-ла-тя-ва-щи
членувано заб-ла-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

заб-ла-тя-вай-ки