заблатявал

Речник на българския език

1. заблатявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заблатявал е производна форма на заблатявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заблатявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заблатявал е производна форма на заблатявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заблатявал — мин. деят. св. прич. м. р.

заблатявал е производна форма на заблатявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заблатявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заблатявал е производна форма на заблатявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).