заблатявало

Речник на българския език

1. заблатявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заблатявало е производна форма на заблатявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заблатявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заблатявало е производна форма на заблатявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заблатявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заблатявало е производна форма на заблатявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заблатявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заблатявало е производна форма на заблатявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).