щял да е заблатявал

Речник на българския език

1. щял да е заблатявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е заблатявал е производна форма на заблатявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).