заблатявала

Речник на българския език

1. заблатявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заблатявала е производна форма на заблатявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заблатявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заблатявала е производна форма на заблатявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. заблатявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

заблатявала е производна форма на заблатявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. заблатявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

заблатявала е производна форма на заблатявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).