стърча

Речник на българския език

стърча̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 178ii) редактиране

Значение

стърчѝш, мин. св. стърча̀х, мин. прич. стърча̀л, несв.
1. Разг. Стоя прав, изправен и бездеен. Защо стърчиш така — седни.
2. Надвишавам по височина, ръст, подавам се над нещо друго. Голото му теме стърчеше и отдалеч се виждаше. От джобчето закачливо стърчеше кърпичка.

Грешни изписвания (3)

  • старча
  • старчъ
  • стърчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице стър-ча стър-чим
2 лице стър-чиш стър-чи-те
3 лице стър-чи стър-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице стър-чах стър-чах-ме
2 лице стър-ча стър-чах-те
3 лице стър-ча стър-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице стър-чах стър-чах-ме
2 лице стър-че-ше стър-чах-те
3 лице стър-че-ше стър-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице стърчал съм стърчала съм стърчало съм стърчали сме
2 лице стърчал си стърчала си стърчало си стърчали сте
3 лице стърчал е стърчала е стърчало е стърчали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях стърчал бях стърчала бях стърчало бяхме стърчали
2 лице беше стърчал беше стърчала беше стърчало бяхте стърчали
3 лице беше стърчал беше стърчала беше стърчало бяха стърчали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще стърча ще стърчим
2 лице ще стърчиш ще стърчите
3 лице ще стърчи ще стърчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм стърчал ще съм стърчала ще съм стърчало ще сме стърчали
2 лице ще си стърчал ще си стърчала ще си стърчало ще сте стърчали
3 лице ще е стърчал ще е стърчала ще е стърчало ще са стърчали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да стърча щяхме да стърчим
2 лице щеше да стърчиш щяхте да стърчите
3 лице щеше да стърчи щяха да стърчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм стърчал щях да съм стърчала щях да съм стърчало щяхме да сме стърчали
2 лице щеше да си стърчал щеше да си стърчала щеше да си стърчало щяхте да сте стърчали
3 лице щеше да е стърчал щеше да е стърчала щеше да е стърчало щяха да са стърчали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице стърчал съм стърчала съм стърчало съм стърчали сме
2 лице стърчал си стърчала си стърчало си стърчали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице стърчал съм стърчала съм стърчало съм стърчали сме
2 лице стърчал си стърчала си стърчало си стърчали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм стърчал била съм стърчала било съм стърчало били сме стърчали
2 лице бил си стърчал била си стърчала било си стърчало били сте стърчали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да стърча щяла съм да стърча щяло съм да стърча щели сме да стърчим
2 лице щял си да стърчиш щяла си да стърчиш щяло си да стърчиш щели сте да стърчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм стърчал щяла съм да съм стърчала щяло съм да съм стърчало щели сме да сме стърчали
2 лице щял си да си стърчал щяла си да си стърчала щяло си да си стърчало щели сте да сте стърчали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих стърчал бих стърчала бих стърчало бихме стърчали
2 лице би стърчал би стърчала би стърчало бихте стърчали
3 лице би стърчал би стърчала би стърчало биха стърчали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стър-чи стър-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род стър-чал
непълен член стър-ча-лия
пълен член стър-ча-ли-ят
женски род стър-ча-ла
членувано стър-ча-ла-та
среден род стър-ча-ло
членувано стър-ча-ло-то
множествено число стър-ча-ли
членувано стър-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род стър-чал
женски род стър-ча-ла
среден род стър-ча-ло
множествено число стър-ча-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род стър-чащ
непълен член стър-ча-щия
пълен член стър-ча-щи-ят
женски род стър-ча-ща
членувано стър-ча-ща-та
среден род стър-ча-що
членувано стър-ча-що-то
множествено число стър-ча-щи
членувано стър-ча-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

стър-чей-ки