стърчал

Речник на българския език

1. стърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стърчал е производна форма на стърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стърчал е производна форма на стърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. стърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

стърчал е производна форма на стърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. стърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

стърчал е производна форма на стърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).