стърчах

Речник на българския език

1. стърчах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

стърчах е производна форма на стърча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. стърчах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

стърчах е производна форма на стърча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).