стърчаха

Речник на българския език

1. стърчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

стърчаха е производна форма на стърча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стърчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

стърчаха е производна форма на стърча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).