стърчеше

Речник на българския език

1. стърчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

стърчеше е производна форма на стърча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. стърчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

стърчеше е производна форма на стърча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).