стърчала

Речник на българския език

1. стърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стърчала е производна форма на стърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стърчала е производна форма на стърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. стърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

стърчала е производна форма на стърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. стърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

стърчала е производна форма на стърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).