стърчи

Речник на българския език

1. стърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

стърчи е производна форма на стърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. стърчи — повелително наклонение, ед. ч.

стърчи е производна форма на стърча (повелително наклонение, ед. ч.).